Изборът на режим е по общо съгласие на встъпващите в брак. Такъв избор могат да направят и съпрузите през време на брака. Това право е предоставено и на съпрузите по заварените бракове. Когато няма избор, прилага се режимът на законова съпружеска имуществена общност, от който отпадат паричните влогове. Те са лично притежание на съпруга – титуляр на влога. Съпружеската имуществена общност обхваща само вещните права, така както беше уредена в Семейния Кодекс от 1968 година. Определено е , че вещните права , придобити от съпруга – едноличен търговец, за упражняване на търговската му дейност и включени в търговското му предприятие, са негово лично притежание/чл.22 ал.3 СК -нов/

Изборът на имущественобрачен режим се вписва в акта за сключване на граждански брак /чл.10 ал.2/ и в регистър, който е публичен/чл.19 ал.4/ Така се дават гаранции и защита на интереса на съпрузите и на третите лица.

Режимът на законовата имуществена разделност се установява с обща декларация с нотариална заверка на подписите на встъпващите в брак, депозирана пред длъжностното лице по гражданското състояние при сключването на брака/чл.9,10 СК/. Декларацията се отбелязва в акта за сключване на брак и когато изборът на режимът на разделност се прави през време на брака/чл.18 ал.4 СК/

Въвеждането на брачния договор е съществена част от Семейния кодекс. Брачен договор може да се сключи при встъпванетот в брак, както и от съпрузи през време на брака /чл.37 ал.3, независимо от това какъв законов режим се прилага до сключването му. Сключеният брачен договор може да бъде променян , както и да бъде прекратен през време на брака по взаимно съгласие или по исков ред при съществена промяна на обстоятелствата/чл.42 ал.1 т.1,2

Кодекса съдържа правила относно всички основни положения на договора – допустимост,сключване, форма, съдържание, действие, изменение, прекратяване и дори недействителност. Брачният договор може да бъде съчетан с прилагане на законовите режими на общност или на разделност. За неуредените отношения се прилага законовия режим на общност.

В защита на интересите на третите добросъвестни лица, освен вписване на брачния договор/и на промените в него/ в регистъра към Агенцията по вписванията – чл.19 СК, в чл.40 е посочено , че с договора не могат да се засягат правата , придобити от трети лица, преди неговото сключване, респективно промяна.

Преуреден е въпросът за развода. Запазени са двете форми на развод – по взаимно съгласие и развод по исков път на основание дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Новите моменти са:

Отдава се значение на съгласието на съпрузите за прекратяване на брака и за уреждане на последиците от развода. Допуска се спорозумяване между съпрузите при всяко положение на делото.

Допълнени и уточнени са разпоредбите относно ползването на семейното жилище след развода. Установено е изискването съпругът, който претендира ползването, да има жилищна нужда. По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на съпруга – несобственик, възниква наемно отношение /чл.57 от СК/

По нов начин е уреден въпросът за отмяна на даренията, направен на съпруг по повод и през време на брака/чл.55 СК/