Договорът за консигнация няма изрична правна уредба, но е разпространен в практиката. Всъщност консигнацията не е друго освен разновидност на комисиония договор.

По силата на договора за консигнация консигнатът/доверителя/предава на консигтнатора/комисионер/ стока/в негов склад или магазин/, за да я продава от свое име, но за сметка на консигнанта в течение на определен срок срещу възнаграждение.

От даденото определение става ясно , че договорът за консигнация има родовите признаци на комисионния договор:

Предмет на договора е сключването на сделки – изпълнителни сделки

 Изпълнителните сделки се сключват от свое име, от името на консигнатора , но за чужда сметка – за сметка на консигнанта

 Между страните възникват правоотношения по учредителна, по изпънителна и по отчетна сделка

 Консигнантът дължи възнаграждение – комисионна , по правило като процент от цената на изпълнителната сделка

Наред с общите черти с комисионния договор консигнацията разкрива и следните отлики:

 Консигнационния договор има за предмет само продажба на стоки, а не сключването на други изпълнителни сделки

-Стоката се прадава на консигнатора в неговия магазин или склад

 - Договорът се сключва като срочен

Наред с правата и задълженията , които са присъщи на рода, комисионния договор, между страните по договора за консигнация обикновено се уговарят някои специфични права и задължения , а именно:

Овластяване на консигнатора с изключително право да продава в определен район стоките, предмет на договора.

Задължение на консигнатора да не продава други стоки от същия вид по време на действие на договора.

Определяне на срокове и начин за отчитане на продадените стоки.

Задължение на консигната да приеме обратно непродадената от консигнатора стока след изтичане на срока и други.