Франчайзинг или както го нарича законът още "франчайз-договор", макар да няма изрична правна уредба има легално определение. Т.22 и 23 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане го дефинират като договор, при който едно предприятие-франчайзодател, дава на друго - франчайзополучател, в замяна на пряко или непряко финансово възнаграждение правото да ползва франчайз за определени видове стоки и услуги. Самият франчайз е съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, за да се използват за препродажба на стоки и/или за предоставяне на услуги за крайни потребители. Затова по отношение на него  се прилагат отделни разпоредби  на Закона на патентите, Закона за търговските марки и промишлените образци.

   Франчайзодателят е длъжен да прехвърли на франчайзополучателят правото/привилегията/ да ползва неговата търговска марка или ноу-хау, да осигури подготовката и обучението на неговия персонал, да го запознае със спецификата при произвеждането, разпространяването на определени стоки или услуги, които носят неговата търговска марка.

   Франчайзополучателят се задължава да разпространява стоки или услуги под търговска марка на франчайзодателят. Той е длъжен да спазва изискванията на франчайзодателя относно способа за производство  или приготовление на стоките - примерно на храната, опаковката на стоките, схематат за устройство на търговско заведение, художествения дизайн на търговското заведение, облеклото на персонала, схемата на обслужване на клиентите. Типични за франчайзинга са допълнителните задължения  на франчайзополучателя да не ползва търговската марка и фирменото име на франчайзодателя за друга цел, освен за изпълнение на договора, да пази търговската тайна и търговския престиж на франчайзодателя само в търговските обекти, определени в договора и обзаведени съгласно договорните условия.

   Основното задължение на франчайзополучателя е да заплати на франчайзодателя уговореното в договора възнаграждение, което най-често се дължи под формата на периодични плащания.

   Като допълнителна клауза в договора може да се включи уговорка за неконкурентност, според която франчайзополучателят се задължава да не произвежда или продава стоки, произвеждани или дистрибутирани от конкурентни фирми на франчайзодателят. Възможно е той да се задължи да произвежда или разпространява само стоката или услугата на франчайзодателя.

   На практика на основата на франчайзинг работят заведения за бързо хранене KFC, Мак Доналдс, за копирни услуги, за производство на маркови стоки, сладкарници "Неделя" и други.

   Основното положение в този смесен договор обаче заема договорът за лицензия и за ползване на търговска марка. Последното следва и от самото наименование на договора. Терминологията е английска и не се превежда в нашата договорна практика.  Преведено на български обаче франчайз/franchise/ означава привилегия , право или район/област/ за упражняване на дадено право/привилегия/. 

   Договорът за франчайзинг съдържа общи и сходни черти с други ненаименовани договори по нашето право.  Той е близко до договора за дистрибуторство и до договора за търговско представителство. Общото се проявява в това, че едно лице придобива по силата на договора право и задължение да разпространява определена стока или услуга, носеща търговската марка на другата страна.

   Разликата между дистрибуторство и франчайзинг се изразява в това, че при първият дистрибуторът не дължи на продавача възнаграждение за правото да разпространява стоките или за ползването на търговската марка на продавача, т.е дистрибуторът не ползва  предоставената от продавача стратегия на развитие и търговската марка на продавача не е предмет на договора. 

   Разликата между договора за франчайзинг и договора за търговско представителство е че за франчайзополучателят действа от свое име и за своя сметка, докато търговския представител действа за сметка на търговеца, който е сключил с него договор. Освен това при договора за франчайзинг възнаграждението се дължи от франчайзополучателя, а при договора за търговско представителство от представляваният търговец.

    Франчайзинга може да бъде директен или индиректен. При директният франчайзодателят има седалище в съответната държава и сключва договора с индивидуални франчайзополучатели в същата или други, най-често съседни държави. При индиректния франчайзинг, франчайзодателят сключва основен договор с един или повече фрачайзодатели, които от своя страна сключват договори за франчайзинг с трети лица, по отношение на които се явяват субфранчайзодатели. При първият вид връзката  между франчайзодатели и лицата, които ще осъществят франчайзинга, е пряка и предполага засилен, пряк и непосредствен контрол от първия върху вторите, докато при втория вид връзката между тях се явявя опосредствена от субфранчайзодателя.