Вземанията по запис на заповед се погасяват с изтичането на тригодишна давност от падежа им. Ако записа на заповед бъде предявен след този срок, длъжникът може да направи възражение за давност и с това да отхвърли претенцията на кредитора за заплащане на сумата по записа на заповед, за заплащането на която издателят се е задължил.

Кредиторът обаче има още една възможност, съгласно чл. 534 от ТЗ, да упражни правото си да събере вземането си. Кредиторът може да предяви иск за неоснователно обогатяване срещу издателя на записа на заповед като докаже, че издателят се е обогатил неоснователно със сумата, за която е издал записа на заповед като не му е заплатил същата сума. Предмет на доказване по делото е, че длъжникът неоснователно се е обогатил за сметка на кредитора, който е обеднял като обедняването на последния се изразява в неполучаване на сумата по записа на заповед, а обогатяването на длъжника – в това, че не е платил дълга.

За да има основание, кредиторът, да се предяви иск по чл. 534 от ТЗ е необходимо вземането по записа на заповед да е погасено по давност. Не е необходимо обаче преди това кредиторът да е водел дела срещу длъжника и исковете да са били отхвърлени като погасени по давност. Достатъчно е към датата на предявяването на иска по чл. 534 от ТЗ вземанията по записа на заповед да са погасени по давност /да е изтекъл тригодишен срок от падежа им/.

Искът по чл. 534 от ТЗ може да се предяви до изтичането на три години от датата на погасяване на вземането по записа на заповед по давност.
В едно такова производство в тежест на кредитора е да докаже съществуването на задължението като представи записа на заповед в оригинал.

Длъжникът може да направи всичките си възражения срещу кредитора, както тези във връзка с правоотношението по повод на което е издаден записа на заповед, така и възраженията си относно редовността на записа на заповед от външна страна, а също и възражения относно наличието на пороци във волята на издателя при издаването на записа на заповед /например, че е подписал същия по принуда/.

При направено възражение от длъжника основано на каузално правоотношение /това във връзка, с което е издаден записа на заповед/ не е достатъчно проверка само от външна страна редовността на документа, но ищецът следва да докаже пораждането на каузалното правоотношение, а ответникът погасяването му.
За предпочитане е кредиторът, в полза на когото е издаден запис на заповед, своевременно да упражни правата си по същия и да предприеме действия по събиране на вземането, а не да чака вземането му да се погаси по давност.

Въпреки това обаче, когато поради една или друга причина кредиторът не успее в срок да предяви претенциите си срещу длъжника за заплащане на задълженията по записа на заповед /не рядко се касае и за случаи, в които длъжникът не притежава имущество до погасяване на вземането по записа на заповед по давност, поради което за кредитора се обезсмисля предприемането на каквито и да било действия по събиране на вземането/ , за кредитора съществува още една възможност да събере дължимите му се суми като упражни правата си по чл. 534 от ТЗ. Този иск не е безсрочен. Лежи на плоскостта на неоснователното обогатяване – на основен принцип в правото, че никой не трябва да се обогатява без основание за сметка на другиго. Искът се погасява по давност и давността е тригодишна като започва да тече от погасяване на вземането по записа на заповед по давност.