Ако по стечение на обстоятелствата съм се “прецакал” и съм дал пари на мой близък или не чак толкова близък или пък ми предстои подобно даване на пари, трябва да съм наясно за най-безболезнения начин да си върна парите, а именно – чрез запис на заповед. Независимо на коя от двете страни обаче съм застанал (дали съм длъжник или кредитор), важно е да съм наясно с основните характеристики на запис на заповед и по този начин да съм наясно и с правата си.

Какво е запис на заповед?

Това е вид ценна книга. Ценните книги са носители на права, т.е. те материализират едно право, което имам или съм придобил.

Запис на заповед е безусловно писмено обещание на едно лице (платец) да плати на друго точно фиксирана сума пари. Обикновено се издава при възникването на дълг от лицето, което ще трябва да плати по записа на заповед. Може да има посочен падеж, а може и да няма. В случай че няма, плащането трябва да стане при поискване от кредитора или “по заповед” на кредитора – от там идва и името на тази ценна книга.

За какво ми служи записа на заповед?

Никой не ме задължава да правя запис на заповед. Със запис на заповед може да се пристъпи към надлежния ред за признаване и удовлетворяване на вземането ми. Освен всичко друго, при наличие на запис на заповед изпълнението (доброволно или принудително) става бързо и лесно.

Как се прави запис на заповед?

По същността си това е документ, писмено обещание на длъжника, че ще заплати. Той сеиздава и подписва само от издателя – това е този, който безусловно се задължава да плати (длъжник). Не е необходимо участието на нотариус, нито други особени формалности. Прави се задължително в писмена форма и се издава само в 1 брой, който остава за кредитора– този, в чиято полза е издадена. Ако съм кредитор, по никакъв начин не трябва да допускам документът, който е ценна книга по същността си, да попада в ръцете на издателя – длъжник. Мога да му го върна, след като ми бъде платено, или да го унищожа пред очите му.

Какво трябва да съдържа записът на заповед?

За да е налице валидна ценна книга – запис на заповед, необходимо е той да има определени от закона реквизити. Те са 7 на брой.

1. Абсолютно задължително е в наименованието на документа да е изписано “запис на заповед” на съответния език, на който се издава.
2. В записа на заповед трябва по безусловен и категоричен начин да има обещание за плащане на точно определена сума пари.
3. Трябва да е посочен падежът на плащането, т.е. кога става въпросната сума изискуема. Липсата на посочен падеж не влече след себе си недействителност на документа. Ако липсва посочен падеж, се приема, че обещаната сума е изискуема по заповед, т.е. при поискване на кредитора. Но срокът, в който кредиторът може да поиска плащане, не е безкраен. Ако не е определена точна дата на изпълнение, кредиторът може да си поиска парите до максимум една година от датата на издаване.
4. Трябва да е посочено мястото на плащане. Не е фатално, ако този реквизит бъде пропуснат. Законът в случай на пропуск приема, че мястото на издаване на записаната заповед се приема за място на плащане.
5. Името на лицето, на което трябва да се плати или лицето, чиято заповед за плащане трябва да се изпълни. Възможно е лицето, което заповядва плащането да е различно от лицето – кредитор (лицето, на което се дължи плащане).
6. Дата и място на издаването също са важни предпоставки, но ако пропусна все пак да отбележа място на издаване, записът на заповед няма да е недействителен.

7.                 7. Подпис на издателя – задължително.

Издаване запис на заповед

Няма изискване кога да се направи запис на заповед. Ако съм дал пари преди месец или два, нищо не пречи чак сега да отида при длъжника си със запис на заповед и да му дам да ми я подпише. Ако имам запис на заповед, доста по-бързо имам възможност да премина към събиране на парите си от длъжника.

Как да си получа обещаното вземане в няколко лесни стъпки?

Първата важна предпоставка е свързана с това дали в записа на заповед има определен падеж или не. Ако записът на заповед има определен падеж, директно отивам до съда. Ако обаче няма падеж, първо би следвало да поканя длъжника да плати /най-добре чрез нотариална покана/. Ако и след поставения от мен в нотариаланата покана срок, длъжникът ми не ми плати каквото си е мое, пак ми предстои ходене до съда. И в двата случая, щом се стигне до съд, пред мен има два варианта: заповедно производство /или т.н. бързо производство/ и исково производство /обикновено производство, където сроковете са по-дълги/.

1. Заповедно производство.

Ако избера заповедното производство, дължа такса към съда в размер едва на 2% от търсената от мен сума. Отивам в районния съд (по местожителство на длъжника) със записа на заповед и попълвам заявление за издаване на заповед за изпълнение. Съдът решава дали да издаде или не заповед за незабавно изпълнение, като предоставя на длъжника 2 седмици срок да възрази срещу издадената заповед. Ако длъжникът не възрази, на мен ми се издава изпълнителен лист, с което се завежда изпълнително дело при съдебен изпълнител. Ако длъжникът възрази обаче в този срок, на мен не ми се издава изпълнителен лист и аз имам възможност да пристъпя към т. 2.

2. Обикновено исково производство

След като длъжникът ми е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, съдът ми дава едномесечен срок, в който да заведа иск и да осъдя моя длъжник да ми заплати сумата, като докажа своите права. Това става, като заплатя още 2% от исканата от мен сума като съдебна такса и подам искова молба. След като имам решение на съда в моя полза, следва издаване на изпълнителен лист. Цената за подаване на такава молба е в размер на 5 лв., а изпълнителният лист ми е необходим, за да събера принудително вземането си.

Като кредитор с издадена на мое име запис на заповед важно е да знам, че при неизпълнение на обещаното задължение, имам право (и възможност) да пристъпя към принудително изпълнение. А длъжникът отговаря пред мен с цялото си имущество.

Източник: pravatami.bg