При развод, в много случаи, най-важният спор между мъжа и жената е при кого да останат децата след прекратяването на брака.  Когато родителите не могат да постигната съгласие относно този въпрос, въпросът се разрешава от съда като бъдат взети предив определени обстоятелства.

 При разрешаване на спора по съдебен ред кой от двамата родители да упражнява родителските права, следва да се има предивд, че не става  дума за каквото и да било ограничаване или лишаване от родителски права  по отношение на другия родител, а става въпрос за това, че по закон децата живеят при родителите си, но тъй като след развода обикновено родителите не живеят заедно, то съдът следва да определи при кого от двамата детето ще живее постоянно и кой от родителите в този смисъл ще упражнява родителските права. Другият родител има право на лични контакти с  детето, както и задължение да заплаща издръжка.

Преди да се произнесе относно упражняването на родителските права, съдът изслуша родителите и децата, ако са навършили 10 години, взема и становище от Дирекция „социално подпомагане.

При предоставяне упражняването на родителските права съдът се ръководи от интересите на детето и взема предвид  съвкупността от определени критерии.

По-съществени от тях са:

а) Възпитателски качества на родителите. Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на децата.Същественото обаче е не  наличието на качества на родителя, а конкретното им проявление от което се определя авторитетът на родителя пред децата. Поради това от значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота.

б) Морал на родителите. Алкохолизмът, престъпните антиобществени прояви, развратът и други такива прояви са пречка за предоставяне упражнението на родителските права при развод. Когато обаче се касае до отделни обикновени провинения, съдът преценява какво отражение имат те за моралното възпитание на децата.

в) Грижи и отношение на родителите към децата. Под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането и  възпитанието им. От значение е отношението към децата, еднаквата грижа към всяко от тях, поощренията към добрите и порицаването на отрицателните прояви на всички деца в семейството. Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага по-големи грижи за тях. Не е полагане на грижи угаждането и разглезването на децата, създаването у тях отрицателни възгледи за труда в семейството и обществото, за живот в излишество и лентяйство.

Когато през време на брака децата са гледани от родителите на единия съпруг по споразумение на съпрузите, грижите за децата са налице от страна и на двамата родители.

г) Желанието на родителите. Изявената готовност да се отглеждат и възпитават децата след развода е от значение за предоставяне упражняването на родителските права. Не е израз на грижа към децата искането на родители, който чрез това търси изгоди – предоставяне ползуването на по-голям дял от общото имущество, семейното жилище, недаване издръжка в необходимия размер и др. подобни. Когато родителят не желае децата или само едно от тях,  децата се предоставят на родителя, който е в състояние да ги гледа, а ако му липсват качества, съдът може да постанови децата да живеят у трето лице или да бъдат настанени в съответно заведение.

д) Привързаност на децата към родителите. Взаимната привързаност на родителите и децата е важна предпоставка за упражняването на родителските права. Привързаността е налице, когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или поради изоставяне надзора над тях. Желанието на децата, продиктувано от такива съображения, не е в техен интерес.

с) Полът на децата. Възприето е, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Особено важно е дали момичетата са в пред пубертетна и пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се предоставят и момичета в пубертетна и пред пубертетна възраст на баща, ако майката има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата.

ж) Възраст на децата. Възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата.

Когато майката е изоставила дете-кърмаче и не се интересува за него, когато е изоставено момиче в пубертетна възраст или в други подобни случаи, не е целесъобразно предоставянето на детето на майката. До такова разрешение следва да се дойде и когато майката има лош морал или лошо здравословно състояние.

з) Помощта на трети лица.  Помощта на трети лица може да бъде допълнително обстоятелство за възможност за лични грижи на родителя. Обстоятелството, че детето е настанено а детски ясли, детска градина не означава, че е налице незаинтересуваност у родителя или че не се полагат грижи за детето.

и) Социално обкръжение. Под обкръжение се разбират членовете на семейството, в което живее или ще живее в бъдеще този родител с детето, неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи.

к) Жилищно-битови и други материални условия на живот. Тези условия не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата.

л) Вината за дълбоко разстройство на брака. Това обстоятелство по начало е без правно значение за упражняването на родителските права. Когато поведението, от което е направен извод за вината, се е отразило или може да се отрази върху отглеждането и възпитанието на децата, то може да се включи в съвкупността от обстоятелствата, от значение за мерките.

По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, в специализирана институция, посочени от дирекция „Социално подпомагане“ или му се предоставя социална услуга – резидентен тип. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.

адв.Константинова