Юрисконсултите вече няма да получават "адвокатско" възнаграждение по граждански и административни дела, а ще им се плаща като за служебна защита. Това решиха днес депутатите и приеха окончателно промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).  

С тях беше изменена разпоредбата на  чл. 78, ал. 8 от ГПК, която гласи: "В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт". Заради нея адвокати и юрисконсулти получаваха еднакво заплащане за труда си, въпреки че първите се самоиздържат, а вторите са на трудов договор към фирма или администрация. Разпоредбата от години предизвиква недоволство, тъй като възнаграждението на юрисконсулта отива в дружеството или учреждението, за което работи. Това пък стимулира фирмите монополисти като "Топлофикация", електро и ВиК дружествата, да завеждат дела за малки суми срещу потребители, за да им бъдат присъждани разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които надхвърлят в пъти размера на дълга. Този начин за генериране на приходи от страна на монополистите беше наречен от омбудсмана Мая Манолова "такса юрисконсулт".

С приетите днес промени в  ГПК чл. 78, ал. 8 вече гласи: "В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния ви дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ".

Това означава, че на юрисконсултите вече ще се присъжда възнаграждение колкото за служебна защита, а не според минималната тарифа на адвокатите. А точно каква ще е сумата за конкретното дело ще преценява съдът.

За делата за малки дългове, по които, когато се стигне до принудително събиране, сумата набъбваше с 900-950 лв. лв. само от юрисконсултски възнаграждения, намалението ще е чувствително. За защита в заповедно производство на юриста на дружеството монополист ще се присъждат от 50 до 150 лв. За исков процес, при възражение от страна на длъжника – възнаграждението за юрисконсулт ще е от 100 до 300 лв., а за заведеното в последствие изпълнително дело – от 50 до 100 лв.

Така, ако съдът реши да се придържа към минимума, вместо дългът да нараства с над 900 лв. заради юрисконсултски възнаграждения, той ще се увеличава с 200 лв.

Манолова определи промените в ГПК като историческа победа и благодари на депутатите, че са направили "добро на гражданите".

Тя се бори срещу "такса" юрисконсулт още от встъпването си в длъжност като омбудсман. Манолова атакува чл. 78, ал. 8 от ГПК в Конституционния съд, но той отказа да я отмени.

Делото в КС беше и срещу третото изречение от чл. 161 ал. 1 ДОПК: "На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат". Тя остава неизменена и излиза, че юрисконсултите на данъчните ще получават по-високо възнаграждение от останалите юристи на администрацията.

Промяната в чл. 78, ал 8 ГПК беше част от приетите днес изменения в серия от закони, с които беше забранено на частните арбитражни съдилища да гледат потребителски спорове. След влизането в сила на новите текстове в ГПК, Закона за защита на потребителите и Закона за международния търговски арбитраж всички висящи дела срещу потребители, заведени пред арбитражни съдилища, трябва да бъдат прекратени.

Арбитражните решения, постановени по потребителски спорове, стават нищожни. А всяка клауза в договор между търговец и потребител за решаване на евентуалните спорове между тях от арбитраж ще е недействителна.

Освен това се въвеждат изисквания към арбитрите да са дееспособни пълнолетни гражданин, с висше образование, най-малко 8 години професионален стаж, висок морал и да не са осъждани за престъпление от общ характер.Освен това всеки арбитражен съд трябва да води архив, в който да се съхраняват приключените дела до 10 години след края на производството, а след изтичане на този срок – да се съхраняват само решенията и мотивите към тях, както и сключените спогодби.

Контролът е възложен на министъра на правосъдието чрез инспектората му по Закона за съдебната власт. Министърът може да издава задължителни указания за отстраняване на нарушения, а при неизпълнението им арбитърът и съдът, към който работи, рискуват да бъдат глобени с до 2500 лв.

Източник: Правен свят