Настоящото изложение има за цел да ви запознае с основните принципи при работа с адвокат, за да може да ви мотивира по – скоро да потърсите помощта му, или по – скоро да разберете, че е най – добре да не търсите помощта му въобще. И в двата случая адвокатът ще спечели – в първия ще има клиент, работа и плащане, а във втория – ще се избави от клиент, какъвто е най – добре да не идва в кантората му. И в двата случая и вие ще спечелите – в първия своевременно ще получите съвет, идея или друга помощ, с които ще стигнете до решение на вашия проблем, а във втория – няма да губите времето и парите си за нещо, без което можете спокойно да минете. 
    Адвокатът не е необходимо зло, с което трябва да се срещате възможно най – рядко, адвокатът не е магическият посредник между вас и властите. Адвокатът не е ваш началник, нито е ваш слуга- адвокатът е ваш равноправен партньор и помощник в решаването на вашия проблем. Адвокатът е този, на когото можете (ако искате) да доверите истинските си мотиви и цели. Той е, който е длъжен да влезе в кожата ви и да погледне през очите ви, за да може (ползвайки професионалната си квалификация) да намери вашата пътека. Би било добре да се срещате с него винаги, когато това наистина е необходимо. 

Какво не може адвокатът? Да ви гарантира резултат от работата си. Никой адвокат не може да бъде 100 % сигурен какво ще реши администраторът или магистратът(съдия в държавен съд. В България все още магистрати са и следователите и прокурорите.) по вашия конкретен случай. По тази причина никой адвокат не бива да ви обещава(да ви гарантира) определен резултат. Можете да се доверите на адвокат, който ви гарантира конкретен резултат, точно толкова, колкото на рибар, който ви обещава че ще улови за вас 20 кг. шаран от язовира до довечера. 

Защо тогава изобщо да се ползват адвокатски услуги? Защото с квалифицирана правна помощ шансът ви да постигнете успех (при това с по – малък разход на време и средства), се увеличава значително. 

   Защо един лист, написан от адвокат, може да ви струва 100 лв. или 1000 лв.?Не само защото с този лист може да си спестите, или да спечелите 10 000 лв. или 100 000 лв.Не само защото „такъв е минималният адвокатски хонорар”. А защото „съчиняването” на този лист може да коства много часове (понякога на много дни) задълбочена квалифицирана работа на един, нерядко – на няколко души. И защото с по – голямата част от парите, които адвокатът получава, той покрива разходи за офис (за да поддържа място, където да ви е по – удобно и комфортно да бъдете обслужени), за техника (за да се спестява време за неквалифицирана техническа работа и за да бъдете по-бързо обслужени без компромиси с качеството на услугата), за заплати и осигуровки на адвокатски сътрудници (които вместо вас могат да свършат голяма част от вашата работа), за автомобил (за да може адвокатът да идва при вас без вие да губите времето си и да се отделяте от работата си), за професионална квалификация (за да ви предоставя по – верни и по – адекватни съвети и отговори и да увеличи шансовете за резултат във ваша полза), и за своите задължителни данъци, осигуровки и застраховки, които не са незначителни.

Какво може да направи за вас адвокатът? Да„лекува” проблемите ви. Да ви „охранява” от бъдещите проблеми. 
Да бъде „ръжен, с който вадите кестените от огъня”. 
Да преведе за вас на разбираем език това, което администраторът или магистратът казват или искат, както и да преведе на администратора или на магистрата това, което Вие искате, по начин, по който вие не бихте могли да направите.
Да ви спести време, здраве и нерви, като похаби своите. 
Да ви подскаже (често – без да иска и да разбере) гениалното решение, което толкова сте търсили Най – малкото, което адвокатът прави за вас е, да ви помага да стигате по – бързо до най – доброто (за вас) решение.

Не забравяйте! Адвокатът не може, не трябва и няма право да решава вместо вас! Работата му е да ви предлага, да ви разяснява, и след като вие решите и му възложите – да действа.Основната работа на адвоката не е да води съдебни дела. В съда проблемите се решават, но не както вие (или както адвоката) искате, а както съдът прецени. Понякога преценката на съда съвпада с вашето желание, понякога – не. Понякога преценката на съда съответства на доказателствата и е съобразена със закона, понякога – не. Съдът се състои от хора, които грешат не по – рядко и не по-леко от вас. Ако преценката на съда ви допадне, причината за това съвсем не е гениалната работа на адвоката. Съдът решава и преценява всичко - включително свидетели, вещи лица , становища на експерти или държавни органи , както и всички други участници в процеса. Ролята на адвоката е (поне според правилата на българското съдопроизводство) по – скоро да подпомогне съда да мотивира решението си, отколкото да го подтикне към определено решение. Адвокатът може да представи доказателства и да развие блестяща теза, но (в България – все още, за сега) съдът решава всичко по своя преценка и убеждение, често пъти въпреки някои доказателства и становища. 
   По тази причина ако адвокатът „играе за вашия отбор”, би следвало да ви вкара в съда като последна и неизбежна възможност. Ако прави обратното....може би действа с мотивите на лекар, който препоръчва на пациентите си не съвсем подходящите лекарства, и не съвсем подходящия начин на живот...За да може да оздравяват по – трудно, да се разболяват по – често, той да ги лекува, а те да му плащат...

Кой има нужда от адвокат? Това е въпросът! Отговорът е много ясен: От адвокат има нужда повече този който няма власт. Не може с други средства да я запази. Власт да запази имуществотото си, Власт да наложи интересите си, Власт да осъществи идеите си. Когато не може да има влияние по друг начин, когато е безсилен тогава се оставя в ръцете на адвоката си.  

1. Не бива да се счита, че поетият от адвоката ангажимент да извърши дадена правна услуга следва да дава резултат в момента, в който клиентът иска това да стане. Независимо от специалните си знания, адвокатът не управлява склонността на държавните органи да преценяват сами кога, в рамките на определените им законодателно срокове, да осъществят съответното право действие, да не говорим, че често те решават да останат в бездействие. 

2. Липсата на предварителна нагласа за успех на всяка цена може да доведе до приятно задоволство от постигнатото на по-ниска цена. 

3.Журналистическите разследвания и мненията на журналисти или лица, които нямат юридическо образование, за правни проблеми и тяхното решение в медиите, нямат нищо общо с това, което реално се случва по същите правни спорове или това, по което в момента адвокатът е ангажиран да работи, защото: 

3.1. Лицата, които не са със специални познания използват правните понятия доста фриволно и това, което те влагат като значение в понятията, няма нищо общо с това, което законът или съдът влага в тези понятия; 
3.2. Случаят, по който работи даден адвокат никога не е идентичен с този, който е разгледан в медиите и не може да бъде последван задължително със същия резултат. Обратното е чисто съвпадение.

4. Адвокатите, макар и упражняващи свободна професия, също имат право на почивни дни в края на седмицата, както и на почивка между два последователни работни дни. Звъненето посреднощ с разтревожени въпроси, които очевидно търпят отлагане е най-малкото неуместно и вместо да помогне, ще затрудни адвоката, който също се нуждае от възстановяване на работоспособността.                                                                   

Източник