Един светец разговарял с Бог и му казал:

- Боже искам да знам как изглеждат раят и адът.
Бог завел светецът пред две врати. Отворил едната и светецът погледнал вътре. В средата на стаята имало голяма кръгла маса. В центъра на масата била поставена тенджера с печено месо. То миришело толкова хубаво, че устата на светеца се напълнила със слюнка. Въпреки това седящите на масата била слаби и болнави, сякаш не си дояждали. Всички държали лъжици в много дълги дръжки, завързани за ръцете им. С тях можели да загребват храна от тенджерата, но не и да я сложат в устата си, защото дръжките били прекалено дълги. Светецът потреперил при вида на тяхното страдание.

- Току що видя Ада - казал му Бог.

След това двамата се запътили към съседната стая и отворили вратата. Стаята изглеждала по абсолютно същия начин както предишната. Имало голяма кръгла маса с тенджера с месо. Устата на светеца отново се изпълнила със слюнка. Хората там разполагали със същите лъжици с дълги дръжки, но изглеждали сити и доволни, смели се и разговаряли по между си.

- Не разбирам, казал светецът.
- Просто е отвърнал Бог. Тук хората са се научили да се хранят един друг. Затова не гладуват. И този дух на даване и споделяне още повече ги сближава. Затова всички са толкова щастливи и доволни, не само физически, но и душевно.

Всеки от нас има силата да направи живота на другите Рай или Ад. Нека използваме тази сила, за да превърнем  живота си в земен Рай. Тогава наистина ще разберем какво е райският живот.