Когато се върнали у дома, бащата попитал момчето: 

- Е, сине, видя ли колко бедни могат да бъдат хората? 

- Да, тате. Видях, че ние имаме слуги, а това семейство – взаимна помощ и грижа. Видях, че ние имаме телевизор, а те – разкази и приказки, които продължават цяла вечер. Видях, че ние имаме басейн в двора си, а те – езеро, на което не се вижда краят. Видях, че ние имаме голяма градина, а те – целия хоризонт. Благодаря ти татко, че ми помогна да разбера колко сме бедни.