Имало едно време зелена жаба на черни и жълти петна. Тя живеела на зелена ливада до малка река. Играела си между камъните, прескачала от единия на другия бряг между растенията и билките, преследвала и похапвала малки насекоми.

Един ден, докато се припичала на камъните, жабата видяла едно много голямо животно. Това бил бял вол с огромни рога и дълга, силна опашка. Приближила жабата и го попитала:

- Как си станал толкова огромен, с такава дълга опашка?

- Бог ме е създал такъв — отговорил волът.

- А може ли и аз да стана голяма като теб? — продължила да пита жабата.

- Ами опитай…

Жабата започнала да се надува. Тялото й ставало малко по-голямо, а кожата й се изпъвала все повече и повече. Тогава тя попитала:

- Е, пораснах ли колкото теб?

- Не отвърнал й волът. Жабата продължила да се надува.

- Ето, вече почти те достигнах.

- Никога няма да пораснеш колкото мен — възразил волът.

Жабата продължила да се напъва и надува, докато накрая се пръснала и умряла.

Това се случило, защото не могла да приеме самата себе си.