Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2017 14:08 - Червеният Москвич
Автор: laval Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2659 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 22.05.2017 07:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Помня отлично датата, на която нашето семейство най-после си купи кола. Беше 8 март 1978. После дълги години се шегувахме, че послучай 8 март майка е купила на татко кола. Навремето беше така: правиш вноска от 1500 лева и чакаш редът ти за кола да излезе. Нашият излезе след около 10 години чакане. Нашите бяха направили вноската, скоро след като се роди брат ми. На знаменателния ден отидохме в Мототехника да изберем кола. Имаше само червени москвичи. Казаха ни: ако искате кола, избирате една и я вземате. Ако искате друг цвят, трябва да чакате още няколко месеца. На татко въобще не му се чакаше. Докато чакаше за кола, той бе сменил три мотора. Тати обичаше много моторите. Всички бяха от неговата марка MZ (ем зет). Така че се обзаведохме с червен Москвич. Радостта от новата кола беше голяма. През първите месеци татко почти не слизаше от нея. Още същата година построихме гараж в двора на къщата, който татко използваше и като дърводелска работилница. През май беше моята абитуриентска вечер. Нашите, естествено, ме заведоха с червения Москвич на бала в Ресторант Ялта на Златните. Те, за съжаление, нямаха възможност да отделят повече пари за бензин. За 20 и няколко години служба Москвичът така и не успя да мине 100000 km. Само веднъж те можаха да направят една обиколка на България с брат ми, на която аз не успях да отида. Два пъти ходихме до Русе, веднъж до Бургас и доста пъти до Балчик, където брат ми Вальо си изкара казармата, а през останалото време най-много до селото на майка Нова Шипка, близо до Провадия и около Варна на еднодневни разходки. Е, не беше Лада или Полски Фиат, които бяха и доста по-скъпи тогава, но на нашите все пак им вършеше работа. Москвичът го караше само тате, защото аз и брат ми така и не взехме шофьорски книжки заради очилата. През последните години той повече лежеше под колата, отколкото да я кара, докато накрая съвсем спря да се движи. За цял живот труд нашите успяха да купят само един Москвич, и то червен. Днес Москвичът, както и мама и тате, ги няма вече, а на мен и на брат ми ни останаха само прекрасните спомени.

image



Гласувай:
4


Вълнообразно


1. tikoev - Шурея ми много обичаше MZ-тикете. . ...
21.05.2017 14:15
Шурея ми много обичаше MZ-тикете....Моторчето все беше в ремонт, но за да не обидя шурея го попитах какво им харесва на тия мотори. А той ми даде такъв отговор който и досега не мога да забравя: "Само като им чуя гласът и припадам...." :) Хубав ден, laval, ти ме върна много назад и то приятно! Поздрави! :)
цитирай
2. laval - Благодаря!
21.05.2017 16:54
И татко обожаваше своите мотори. Хубав ден и на теб! Поздрави!
цитирай
3. yoan2015 - И ние имахме Москвич, Вашият е лу...
21.05.2017 19:26
И ние имахме Москвич, Вашият е луксозен в сравнение с нашия, също беше червен, точно преди 20 години, баща ми, който беше и шлосер по професия го наряза на парчета и го предаде за отпадъци, платиха му 20лв.
цитирай
4. laval - Уточнение
21.05.2017 20:03
На снимката не е нашият Москвич, просто е същият модел 408. Намерих я в Интернет. Тя е само за илюстрация. За съжаление нямам цветна снимка на нашата кола.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laval
Категория: История
Прочетен: 4098966
Постинги: 1370
Коментари: 2757
Гласове: 21960