Няма отчет, няма проблем
Много фирми не подават финансови данни в Агенцията по вписванията, но никой не ги наказва за неспазването на закона

"Не може да се очаква от нас да доносничим" - тази реплика не е дело на някой герой, който издържа на нечовешки мъчения, но така и не издава бойните си другари, а е на изпълняващия длъжността изпълнителен директор на Агенцията по вписванията Анастас Георгиев. И е отговор на прост въпрос - следи ли агенцията компаниите, които не са подали годишните си финансови отчети в Търговския регистър и дава ли детайлна информация към Националната агенция за приходите (НАП), която да глоби нарушителите на закона. Така се получава порочен кръг - много фирми не разкриват финансовото си състояние, двата държавни органа си прехвърлят отговорността и в резултат всяко трето дружество безнаказано скрива информация.

Ето малко предистория и факти.

Когато след дълги перипетии електронният Търговски регистър заработи в началото на 2008 г., беше направена добра крачка към

Корпоративната прозрачност

в България. Целта беше бизнес партньори да могат с няколко кликвания да намерят подробна информация един за друг онлайн: какво е финансовото им състояние, каква е собствеността върху фирмата и т.н. По закон всички фирми (еднолични търговци, дружества и кооперации) трябва да публикуват годишните си финансови отчети (ГФО) до 30 юни на следващата година. Ако те не сторят това в срок, законът предвижда глоби от 3000 лв. на неподаден документ (изискват се между два и пет документа за различните видове дружества). Но данните от Агенцията по вписванията показват друго: прогнозата на ведомството е, че от общо около 300 хил. регистрирани търговци в края на 2009 г., до 30 юни ще бъдат подадени около 200 хил. отчета . Което означава, че една трета от фирмите по различни причини ще пропуснат срока, т.е. ще са нарушили закона. Оттук започва нищонеправенето на двете държавни агенции.

Не е наша работа

да следим кой е подал и кой не е, казва Анастас Георгиев. И прехвърля отговорността към Националната агенция за приходите, която по закон трябва да глобява. "Не може да се търси от нас нещо, което не ни е вменено като задължение", заявява още той. Според него цялата база данни се предава по електронен път към НАП и данъчните служители можели сами да си направят справка. Тук отваряме скоба, че Агенцията по вписвания не можа да отговори на запитването на "Капитал" какъв процент от фирмите са предали отчетите си за 2008 г., а щом те не могат да обработят получените при тях данни, какво остава за друго по-незапознато с материята ведомство. На въпроса дали не е по-лесно Агенцията по вписванията да прави списък на фирмите, които не са подали навреме финансовите си отчети и да ги предава на НАП, Георгиев отговори: "Няма изискване да анализираме тези данни, тъй като НАП реализира отговорността."

От Националната агенция за приходите заявиха, че не водят статистика за дружествата, които не са предали отчетите си, и затова не могат да кажат колко са проверените и наказани. Заместник изпълнителният й директор Стоян Марков отчете, че и сега фирми са глобявани за тези нарушения, но не методично, а само при извършване на данъчна ревизия. Марков смята, че е лесно да се направи списък на неподалите финансови данни, но е важно да се отчете, че сред тях има изключения: някои са закъснели с подаването, други са предали само отделни документи, трети не са задължени по закон. Той обясни, че до няколко месеца ще бъде готова методология, която да определи точно кои фирми следва да бъдат проверени. Не е ясно обаче защо това не се е случило преди две години, когато заработи Търговският регистър. "Искаме да сме максимално коректни, защото може да предизвикаме негативна реакция, ако глобим всички фирми", твърди Марков.

Ако перифразираме един стар виц за Тодор Живков: и фирмите се крият, но никой не ги и търси. Неофициално данъчни служители признават, че санкционирането на фирмите за неподадени отчети

Въобще не е приоритет

и по-скоро чувстват тази задача като изкуствено вменена. Още повече че за целите на НАП фирмите подават годишна данъчна декларация, в която вече са си представили финансовите данни. Това обаче не оправдава приходната агенция за липсата на контрол, когато става въпрос за Търговския регистър и изискваната по закон информация от бизнеса.

Сегашното статукво поставя в неравностойно положение компаниите, които разкриват финансовите си данни в Търговския регистър и онези, които не го правят. За по-големите компании не е никакъв проблем да платят глоба от 15 000 лева и да продължат да не подават годишните си отчети. Причината за нежеланието им е прозаична. "Не си даваме отчетите, защото това е политика на компанията във всички страни. Отчетите са фирмена тайна и защо трябва да я разкриваме пред конкурентите си", коментира мениджърът на една от големите германски търговски вериги в България. "Предпочитаме да си плащаме глобите, отколкото да си разкриваме финансовите резултати. Санкцията е такава, че не може да ни накара да си публикуваме отчетите", каза представител на един от големите хотели в София. От другата страна са десетките хиляди малки фирми, които не искат да плащат глоба от няколко хиляди лева и чинно изпълняват закона.

Изрядните фирми страдат и от друго - подаването на отчет струва пари. Съгласно тарифата на Агенцията по вписванията подаването на отчет на гише струва 50 лв. и 35 лв. по електронен път. Приходите на агенцията от тази дейност през миналата година са около 8.6 млн. лв. от подадени 184 654 заявления, но тук влизат и отчети за предишни години на пререгистрираните дружества. Общите постъпления са 60 млн. лв. за 2009 г., а разходите са 17 млн. лв. Така излиза, че агенцията е на плюс с десетки милиони левове, които отиват в бюджета. По закон държавната такса трябва да отговаря на разходите по извършване на услугата. Но разликата от десетки милиони показва, че държавата всъщност надвзима суми. Което от своя страна означава, че фирмите и гражданите плащат нещо като

Допълнителен данък регистър

Излиза, че е крайно време таксите да бъдат намалени. "Работим по този въпрос с ресорния заместник-министър на правосъдието Жанета Петрова и ще бъдем готови с предложение през февруари", заяви Анастас Георгиев пред "Капитал", но обясни с колко ще бъдат намалени. От отчета на ведомството излиза, че може да бъдат свалени над три пъти.

Временният изпълнителен директор на агенцията не можа да отговори оправдана ли е таксата от 50 лв. за подаване на отчет. "Имало е финансова обосновка, когато е определена такава стойност на услугата. Отчитат се фактори като материално-техническите разходи и фактът, че таксите трябва да дават възможност за усъвършенстване на услугата, като например развитие на системите", смята Георгиев. Според него се забравя фактът, че таксите покриват и предоставянето от агенцията на информация до всякакви държавни организации. Георгиев не пожела да коментира дали смята таксата от 50 лв. за висока и посочи, че има алтернатива -  35 лв. за подаване по електронен път. От Министерството на правосъдието за две седмици не намериха начин да отговорят на въпросите на в. "Капитал" дали се работи и кога ще бъде готово предложението за намаляване на таксите.

Макар в повечето случаи причините за неподаване на годишни отчети да не са финансови, намаляването на държавните такси може да стимулира повече фирми да спазват закона. По-важното е да се намери начин (или методология, както я наричат в двете отговорни агенции) да бъдат контролирани фирмите, които не подават годишните си отчети. И да се уточни кой наистина отговаря за този контрол, за да няма постоянно прехвърляне на топката от институция към институция. Чак тогава електронният търговски регистър ще бъде наистина напълно прозрачен, а фирмите - равнопоставени.  

източник :Капитал