Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: johnas
Категория: Бизнес
Прочетен: 337313
Постинги: 285
Коментари: 43
Гласове: 248
Постинг
20.03.2014 09:00 - Юридическото образование в България
Автор: johnas Категория: Новини   
Прочетен: 585 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.03.2014 11:09


От елитна специалност навремето, днес правото става масово и със средни доходи
  
   В България има юридически факултети, които основно подготвят кадри за типично юридически професии (магистрати, адвокати, нотариуси, съдии-изпълнители, съдии по вписванията и т.н.), а има и ВУЗ-ове, които произвеждат почти изключително юристи само за държавна служба. Двете групи не съвпадат, и тези университети, които произвеждат държавни служители, далеч не са най-високо оценените университети според комплексната им оценка.

Това е само едно от интересните наблюдения за българското юридическо образование, които днес сподели правният директор  на Институт "Отворено общество" Иванка Иванова на представянето на брой 8 на проекта Юридически барометър. Тема на броя бе именно юридическото образование.

Основните ковачници на юристи за държавни служители в България са Великотърновският университет (43,7 % от завършилите ВТУ работят на държавна служба по трудов договор) и Югозападният университет (40,48%). Само 18,94 % от завършилите Софийския университет (СУ) работят като държавни служители.  
   Но пък юридическите факултети на УНСС и на СУ подготвят най-много кадри за типично правните професии – 33,57 % от питомците на УНСС и 31,41% от тези на СУ стават магистрати, адвокати и други практикуващи юристи.
Точно тези два университета СУ и УНСС са лидерите сред университетите по комплексна оценка. По този показател Великотърновският университет е на четвърто място, а ЮЗУ – на седмо.

Общо юридическите факултети в България са девет, от тях шест държавни и три частни - Нов български университет, Варненският и Бургаският свободен университет.

Наука в момента се прави изключително само в Софийския университет. Парадоксално е, че не в СУ са най-много хабилитираните преподаватели, а в други ВУЗ-ове, констатираха след това участниците в дискусията.

Навремето правото беше елитна специалност, а завършилите отиваха в графата на специалисти с високи доходи. Днес правото е масова специалност със средно добри доходи и средно добри шансове за професионална реализация - това е изводът, който прави Иванка Иванова на база на данните за професионалната реализация на завършилите юристи.  Проблемите пред юридическото образование са много, те се дискутират отдавна, но основните се заключават във входа и изхода на обучението по право, бяха основните констатации в последвалата дискусия, в която се включиха авторитетни представители на академичната общност. Приемният изпит за специалността "право", състоящ се в наизустяване на теми по литература и история, е неадекватен, в повечето европейски държави приемът е само въз основа на матура. Трябва да се осмисли начинът на приемане за обучение по право, смятат много от юристите, сред които и деканът на ЮФ на СУ проф. Сашо Пенов. 
   В юридическите факултети у нас се приемат студенти с висок успех от училище - 5,35 средно за всички ЮФ, а в СУ се влиза с успех 5,81. Проблемът е, че у нас липсват контролни механизми и в съчетание с други лоши практики обикновено завършващите всяка година са повече от приетите. Средно 1800-2000 студенти по право се приемат всяка година във всички факултети по право, средно толкова и завършват право всяка година, заяви Даниел Вълчев, ръководител на проекта Юридически барометър. В други държави завършват само половината от приетите, защото там има много сериозни изисквания за качеството на дипломирането. 

В емоционална реч, изпратена с аплодисменти, проф. Огнян Герджиков за пореден път постави въпроса за единни държавни критерии при дипломирането на студентите по право. Това е изключително важно условие, осъзнато от всички и поставяно непрекъснато, но властите само обещават, че ще вземат необходимите мерки. Включително и последните три министърки на правосъдието са поемали ангажимент, но без резултат, стана ясно днес.

"Има огромни различия между отделните студенти и факултети. Завършват студенти, които нямат качества и желание, а за това сме отговорни ние", обърна се Герджиков към аудиторията, състояща се предимно от преподаватели. Той даде пример с формално провежданите държавни изпити в някои факултети в страната. На държавен изпит не може да се изпитват повече от 20 души на ден, пряко сили - 22, каза Герджиков, позовавайки се на дългогодишния си преподавателски опит. Случило му се обаче във ВТУ, докато той изпита 20 човека, колегите му да изпитат по 45 души и да приключат заедно с него. От 20-те изпитани от него студенти, 13 са получили двойка и то само защото няма по-ниска оценка. Как може да стигне дотук такъв студент?, зададе риторичен въпрос проф. Герджиков.

Но най-абсурдния пример даде адвокат Даниела Доковска, в подкрепа на тезата си, че става въпрос за изначална и основна неграмотност, за хора, които не са овладяли дори българския език. Доковска разказа как в качеството си на председател на Висшия адвокатски съвет е получила жалба от кандидат за вписване в колегията, който оспорвал резултатите от конкурса, тъй като не успял да го издържи. Жалбата била адресирано до "Прецедателя на Висшия адвокадски съвет". Думата "адвокадски"  била повторена няколко пъти в изложението, а понеже за първи път в живота си срещала "адвокад" изписан по този начин, Доковска се обадила до декана на съответния факултет за проверка, убедена, че в случая става въпрос за фалшива диплома, защото не е възможно толкова неграмотен човек да придобие правоспособност. Оказало се, че е възможно - дипломата била напълно законно издадена на същото лице, съобщил деканът

На държавните изпити се чуват чудовищни неща, но под един процент са тези, които не успяват да ги вземат от първия път, заявиха присъстващите. Пак Доковска даде пример за откритието на дипломант по време на изпит за правоспособност - че определението на ВКС по спор за подсъдност се обжалва пред Конституционния съд.

Показателни за качеството на образованието са изпитите за адвокатурата, потвърди и Владислав Славов и цитира данни от миналогодишни изпити: от 578 явили се кандидати за адвокати, само 26 % са издържали. Има факултети с нулева успеваемост, добави той.

В българските юридически факултети се учи как се прилага правото, но не и как се създава правото, заяви проф. Емилия Друмева. Тя смята, че е напълно уместно въвеждането на отделна задължителна дисциплина, която да учи студентите как се пише нормативен акт. 

Преосмисляне на въпросите относно юридическата правоспособност и начина на провеждане на стажа и последващия го изпит, включително необходимостта от тяхното съществуване, препоръча другият гост на броя на Юридически барометър Драгомир Йорданов, директор на Националния институт на правосъдието. Темата е обект на дискусия повече от 20 години - от началото на прехода, подчерта той. 

Статията е взаимствана от списание Правен свят

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

Архив
Блогрол
1. Застраховка "Живот"
2. Застраховка "Живот" и "Злопоука"
3. Договор за застраховка
4. Запис на заповед
5. Придобивна давност между съсобственици
6. Продажба на съсобствен имот
7. Отстраняване на грешки и непълноти в кадастрални планове
8. Етажна собственост
9. Изменение на договора , поради стопанска непоносимост
10. Право на строеж
11. Присъдена издръжка деца
12. Банков влог/депозит/
13. Неустойка
14. Форсмажор
15. Договор за консигнация
16. Франчайзинг
17. Банков кредит
18. Давност дългове - парно, ток и вода
19. Развод по взаимно съгласие
20. Незаконен строеж
21. Запис на заповед
22. Проверка тежест имот
23. Осиновяване
24. Заличаване на фирма
25. Парите - в банка или в Застраховка "Живот"
26. Имотни обяви - Опасности
27. Кредити и депозити също се наследяват
28. Промяна на лично , бащино и фамилно име
29. Рекламация при покупка на продукт
30. Бързите заеми с големи такси