Допустимо е едно лице да е собственик на вещта/обикновено недвижим имот/, а друго лице да е носител на правото на ползване върху вещта. В този случай ползвателят има право да ползва вещта, да получава добивите от нея, без обаче да може да я променя съществено. Ползвателят  е задължен да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта, както и да информира собственика за посегателства върху вещта.

Правото на ползване възниква обикновено когато собственикът прехвърли собствеността върху имота на друго лице, но си запази правото на ползване върху имота. Правото на ползване може да бъде учредено и в полза на трето лице от собственика на имота.

Това право може да учреди  върху целия имот или върху определена обособена част от него / напр. върху стая в апартамент/. То може да се учреди  възмездно или безвъзмездно.

Собственикът пък притежава т.нар. „гола собственост”. Макар и собственик, той трябва да се съобразява с правото на ползвне на ползвателя докато то трае /Правото на ползване може да се учреди доживот или за определен период от време/. Собственикът може да се разпорежда с вещта, може дори да я продаде на трето лице, но новият сосбственикък също трябва да търпи правото на ползване на ползвателя .

Правото на ползване обаче може да се прекрати в предвидените  случаи за това в закона. Така например същото се погасява, ако не бъде упражнявано в продължение на пет години, а също така  може да бъде прекратено по съдебен ред по искане на собственика, в случай, че ползвателят въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който я застрашава с разрушаване или със значително повреждане, или ако нарушава своите съществени задължения или пък съществено променя вещта.

Основанията за прекратяване на вещното право на ползване са алтернативно дадени. За  да бъде прекратено правото на ползване на ползвателя необходимо е да бъдe установенa по  безспорен начин само някоя от предпоставките за прекратяването, а също така и че ползвателят не е преустановил нарушението или не е изпълнил съществени задължения, произтичащи от правото му на ползване върху имота, въпреки отправено предупреждение от собственика в този смисъл.

От своя страна съществени се явяват задълженията, свързани със заплащане на консумативни разходи за имота,  данък за имота и такса смет, за застраховане на имота в полза на собственика и за запащане на застрахователните премии.

Правото на ползване  обаче може  да бъде учредено безвъзмездно. Под „безвъзмездно” следва да се има предвид не само, че ползвателят няма да плаща на собственика цена за ползването на имота, но също така и, че  няма да заплаща и разноските, свързани с ползването на имота, като такива за ток, вода, топлинна енергия, а също така и за данъци и други такси за имота, както и че няма  да застрахова имота и да заплаща застрахователните вноски.

Konstantinova