В отношения между фирми нерядко възникват спорове във връзка с извършена работа и нейното заплащане. Нерядко предмет на спор са отношения възникнали от договор за изработка, за доставка и други. Ситуацията изглежда така: едната страна е изпълнила задълженията си и очаква да й бъде заплатена работата. Насрещната страна оспорва работата да е била възложена, извършена точно или приета. Как се доказват твърденията на спорещите страни: наличието на договорни отношения обикновено се доказва с  писмен договор. Има случаи обаче, в които страните не сключват писмен договор, а и такива случаи, в които една от страните /обикновено фирма/ твърди, че подписът не е положен от правоимащо лице / не е положен например от управителя на фирмата/.

В търговското право, за да са налице договорни правоотношения не е задължително да има сключен писмен договор, но е въпрос на доказване съществуването на правоотношението. Приетата работа се доказва с приемо-предавателен протокол, подписан между страните. Този, който е извършил работата издава  фактура, за плащането, което му се дължи. Фактурата сама по себе си невинаги е достатъчно доказателство за установяването на договорни отношения между страните. Понеже става въпрос за междуфирмени отношения, може да се случи фактурата да не бъде приета от лицето, представляващо фирмата- Възложител, а от друго лице, което работи при Възложителя. И сега се поставя въпросът дали, ако фактурата е подписана не от представляващия фирмата- Възложителя, а от трето лице, Възложителят е обвързан да плати по приетата фактура. Лицето, което фактически е приело фактурата няма представителна власт да подпише фактурата/ същото се отнася и за приемо-предавателния протокол и договора/ .

В гражданското право без пълномощие не възниква представителна власт и подписа на трето лице не  обвързва страната, за която е положен подписът. В търговските правоотношения нещата стоят по различен начин. Подписването на фактурата /договора, приемо-предавателния протокол/ обвързва търговеца от името на когото е положен подписа, освен  ако той веднага след узнаването не се противопостави на приемането на работата и подписването на документа. В случай, че търговецът заведе в своето счетоводство фактурата, то се счита, че е приел същата  и независимо дали лицето, подписало фактурата е действало без представителна власт, неговото изявление обвързва търговеца, от името на когото е действало.

Konstantinova