Основната разлика от обикновения влог е , че банката става собственик на вложената парична сума. Затова тя не дължи съхраняването й , а дължи връщането на сумата в същата валута и размер. Влогодателят сменя качеството си на собственик с това на кредитор. Междувременно в качеството си на титуляр на вложените пари банката има право на разпореждане с тях. Това тя прави като сключва активни банкови сделки с получените по този начин пари.

Паричният влог се доближава твърде много до договора за заем. За банката вложените парични средства са й дадени на заем. Затова не влагодателят дължи възнаграждение, а банката заемател. Това възнаграждение е във формата на лихва, която страните уговарят при сключване на договора. На практика банката определя лихвените проценти за различни видове парични влогове, а влагодателят , ако иска да сключи договора , ги приема. Това означава, че е налице сделка при общи условия.

Паричният влог е едностранен и формален. Едностранен е , понеже задълженията са само за едната страна по договора – банката. Тя дължи връщане на паричната сума и плащане на лихвата. Влагодателят има само права – да иска връщането на сумата с дължима лихва.

Банката издава документ , който може да има различна форма – влогова книжка, удостоверение, вносна бележка, сертификат и др.

При различие между данните по партидата на банката и издадения на влогодателя от нея документ се предполага до доказване на противното, че данните по издадения документ са верни /чл.422 ал.2 ТЗ/ С тази презумция се цели по-голяма защита на вложителите. Тежестта да обори истиността на документа е за банката – влогоприемател. По този начин влогодателя е защитен срещу злоупотреби или грешки от страна на банката.

При загубване, унищожаване или открадване на издадения влогов документ , влогодателя е длъжен незабавно да уведоми банката. Тя не носи отговорност ако преди получаване на уведомлението добросъвестно е платила на лице, което въз основа на недвусмислни обстоятелства се явява овластено да получи сумата/чл.422 ал.3/

 В основата на разпоредбата лежи правилото на чл.75 ал.2 ЗЗД. За да се освободи от отговорност , банката трябва в лицето на съответният неин служител добросъвестно да е платила на мнимия кредитор. Добросъвестността предполага да е направена проверка на самоличността на лицето, което тегли сумите, с дължимата за това грижа. В случай , че от външна страна са налице недвусмислни обстоятелства , че лицето е овластено да получи сумата , по отношение на банката няма да намери приложение правилото „ който плаща зле – плаща два пъти“ В този случай истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението/чл.75 ал.2 ЗЗД/