Не е без значение какви изразни средства са употребени в завещанието, с оглед на неговото тълкуване. Начинът на изразяване в завещението може да породи редица спорове между наследниците.

 Завещателни разпореждания може да прави всяко дееспособно лице, което е навършило 18 години като завещателят може да се разпорежда с цялото си движимо и недвижимо имущество за след своята смърт.

 Определен кръг лица обаче -  низходящите, съпругът и родителите- имат право на запазена част от наследството на завещателя. Ако със завещателните разпореждания завещателят е накърнил запазената част  на наследниците с право на запазена част, те могат да оспорват завещателните разпореждания и да искат тяхното намаление до размера на запазената им част.

За тази цел обаче в определени случаи е необходимо наследниците с право на запазена част да са приели наследството по опис, а в други  – приемане по опис не е необходимо. Съгласно закона, лицата с право на запазена част могат да оспорват завещателните разпореждания  направени в полза на лица, които не са наследници по закон само ако приемат наследството по опис.

В много случаи възниква спор по въпроса лицата, в  полза на които са направени завещателните разпореждания явяват ли се наследници по закон или не и следователно нужно ли е приемане на завещанието по опис или не. Споровете произтичат от това, че  в зависимост от изявленията, съдържащи се в самото завещание  получилите нещо по завещание придобиват различно качество -  в едни случаи по силата на завещанието те се явяват наследници по закон, а в друг  -  заветници.  В първия случай получилите нещо по завещание стават наследници по закон, тъй като завещателят им е завещал цялото свое движимо и недвижимо имущество или дробна част от него.  В тези случаи в завещанието пише“ завещавам на Х цялото си движимо и недвижимо имущество  или завещавам на Х половината от движимото си и недвижимо имущество“. В тези случаи на заветника се придава качеството наследник и не е необходимо лицата с право на запазена част да са приели наследството по опис, за да искат възстановяване на запазената им част.

Ако обаче предмет на завещанието е  конкретна вещ-  тогава, за да се иска възстановяване на запазената част, е необходимо лицата,  с право на запазена част да са приели наследството по опис.

 Горните хипотези са ясни и не биха създали особени трудности.

 Ако обаче в завещанието е написано: „Завещавам на Х цялото си движимо и недвижимо имущество: Апартамент…..“ – тогава могат да се създадат неясното относно това заветника става ли наследник и следователно  трябва ли или не трябва наследството да е прието по опис, за да се иска възстановяване на запазената част.

За разрешаването на така поставения въпрос е от значение какво имущество е притежавал наследодателя към момента на неговата смърт. В случай, че пише, завещавам на Х цялото свое движимо, недвижимо имущество: Апартамент…“ и наследството се изчерпва с въпросния апартамент, то така направеното завещание прави заветника наследник и не е необходимо лицата с право на запазена част да са приели наследството по опис, за да искат намаляване на завещателните разпореждания до размера на тяхната запазена част.

 Ако обаче, освен посочения имот, наследодателят е притежавал и друго имущество, то в този случай, е необходимо приемане на наследството по опис, за да се иска възстановяване на запазена част.

 За да се избегнат спорове между близки и роднини  породени от  наследяване на имущество по завещание, завещателните разпореждания трябва да са написани максимално ясно и да се внимава за използваните изразни средства.