В договорите обикновено се вписва клауза за неустойка при неизпълнение. Когато неизпълнението е налице и се стигне до претендиране на договорената неустойка за заплащане, започват спорове действителна ли е клаузата за неустойка или тя е завишена до такава степен, че плащането й не съответства на добрите нрави и съответно е нищожна, т.е. че такава не се дължи.

 Ето защо  за размера или за начина на определяне на неустойката следва да се мисли още при сключването на договора. Това важи особено за търговските сделки, където материалните интереси са по-високи.

В практиката страната, която се страхува от неизпълнение на договора, за да  се предпази от загуби, често иска да бъде договорена неустойка в размер на определен процент от договорената цена за всеки ден забава, като не желае начисляването на неустойката да бъде обвързано до определен срок или до определена сума. Насрещната страна опонира, че такъв висок размер на неустойката не би бил действителен и че  начисляването на неустойката трябва да е обвързано със срок или достигането на определен размер: /например  неустойка в размер на… % за всеки просрочен ден, но не повече от….% от цената на договора или -  начислена за не повече от …дни/.

При възникването на спор от такъв характер, следва да се съобрази, че  не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен срок или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Върховният касационен съд е имал възможност да се произнесе по този въпрос в  посочения смисъл. Това е така, тъй като неустойката има обезпечителна и обезщетителна функция, а по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция, особено когато се касае до сделки между търговци.

Ето защо няма пречка  при търговски сделки да се договори неустойка, без да се определя краен срок за начисляването й и без да се фиксира определен размер, до който неустойката се начислява. Неустойка в размер  дори на 1 % от договорната цена дневно не е прекомерна, ако се касае за отношения между търговци. Такава неустойка не е прекомерна и в случаите, в които не е договорен краен срок за начисляването й или достигането на определен размер.