Днес пазаруването в мрежата е станало неизменна част от ежедневието, но какви права имаме в онлайн търговията като купувачи и как можем да ги защитим? Важно е, да се има предвид, че посочените по-долу правила се отнасят само за професионални търговци, но не и за частни лица, продаващи лични вещи в аукционни сайтове. Така че ако пазарувам например в Ebay,  то аз не мога да изискам спазването на правата ми или да търся тяхната защита по същия начин. Ако съм закупил продукт от физическо лице, моите права зависят изцяло от личната ми уговорка с продавача.

На първо място, аз имам право на информация от продавача относно продаваната стока. Преди да извърша покупката,  той трябва да ми предостави информация относно:

Най-късно тази информация трябва да ми бъде доставена заедно с доставката на вещта.

Без да има нужда да доплащам нищо, имам право в рамките на 7 работни дни да се откажа от закупената стока. В случай че продавачът никъде не е описал горепосочената задължителна информация (вкл. и правото ми да се откажа от покупката), моето право да върна стоката директно се трансформира от 7-дневно в 30-дневно. Не съм длъжен да посочвам дори и причина. Правилото, че клиентът винаги е прав, важи с пълна сила. Транспортните разходи обаче са за моя сметка. Продавачът е длъжен да ми върне парите в срок до 30 дни, а аз имам задължението да съхраня вещта количествено и качествено. Този „период за размисъл” не се отнася до покупката на билети за влак, самолет или концерт, резервация в хотел, наемане на автомобил, както и вече отворени дискове с програми, музика и филми.

Срокът, в който моята доставка трябва да пристигне, е 30 дни от нейната поръчка. Ако нямам друго споразумение с продавачава и поръчаната стока все още не е получена,  аз имам право на обезщетение и продавачът е длъжен да ми възстанови направените разходи (за покупката, транспорта и т.н.) в рамките на 30 дни.

Трябва да знам и че за онлайн магазините, установени в ЕС, е незаконно да откажат продажба на клиенти от друга държава-членка. Забраната в ЕС важи единствено за стоки. Законът, който ме защитава на територията на България, е Законът за защита на потребителите.

Пазарувайки с моята кредитна карта, мога да бъда сигурен – номерата на кредитните карти са лични данни и като такива са защитени от законодателството. Все пак винаги проверявам страницата, на която въвеждам номера. Просто поглеждам дали адресът на уеб страницата започва с https:// вместо със стандарното http:// – това показва, че комуникацията ми в интернет е кодирана. Ако все пак бъда измамен при пазаруване, уведомявам незабавно моята банка.  Те ще вземат необходимите мерки по възстановяване на изгубената сума. От друга страна, ако считам, че личните ми данни не са достатъчно добре защитени в конкретния сайт, се свързвам с Комисията за защита на личните данни.

Покупката, направена онлайн, не се различава от тази в магазина. Така че тук аз също мога да се възползвам от своето право на рекламация при евентуално възникване на проблеми.

Ако сметна, че правата ми по време на онлайн пазаруване са нарушени, първо се опитвам да разреша проблема с продавача. Обикновено онлайн магазините се стараят да изчистват такива проблеми.

Все пак при възникване на по-сериозни проблеми, свързани с онлайн пазаруването,  се обръщам към Комисията за защита на потребителите. Мога да отнеса проблема си и към Европейския потребителски център.

pravatami