Сравнително отскоро в нашето законодателство се въведе брачния договор. Все повече двойки решават да сключат такива договори, което считам за уместно, тъй като брачните отношения предполагат да се развиват в дълъг период от време, през който е възможно много неща от живота на двамата съпрузи да се променят и е добре отначало да има яснота по основни въпроси, свързани с имуществените отношения на съпрузите по време на брака и при евентуално негово прекратяване при развод.

Има някои неща, които е добре да се знаят, ако възнамерявате да сключите сега или един ден брачен договор. На първо място следва да се има предвид, че с брачен договор могат да се уредят само имуществени отношения. Предмет на брачен договор не могат да бъдат права и задължения, които имат личен характер или противоречат на принципите, уреждащи личните отношения между съпрузите по закон. Така например не може в брачен договор да се пише, че само съпругът ще осигурява издръжката на семейството, а жената няма да работи, а ще гледа децата. Ако все пак такава уговорка бъде записана, то тя няма да породи действие, тъй като е нищожна /противоречи на правото на труд и избор на професия по закон/.

На следващо място следва да се има предвид, че брачен договор може да се сключи както преди брака, така и по време на неговото действие. Ако бъде сключен брачен договор преди да бъде сключен брак, то договорът ще произведе действие от сключването на брака. В този случай действието на договора е поставено под условие – ако бракът бъде сключен. Ако, да речем, се установи, че брак не може да бъде сключен /например установи се роднинска връзка между съпрузите, която е пречка за сключването на брак -  то този договор никога няма да произведе действие.

Възможно е обаче и  друго – да бъде сключен брачен договор, но после страните по него да сключат брак с други лица. В този случай действието на договора също се поставя под условие – тъй като е възможно съществуващите бракове да бъдат прекратени и страните по договора да встъпят в брак. Ако това се случи, договорът ще произведе действие между страните по него.

Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака - от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него. Тази друга дата, посочена от страните може да бъде вбъдеще или в минало време. Ако обаче страните посочат дата в миналото, считано от която приемат, че договорът произвежда действие межу тях, то и в този случай с договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му.

С брачният договор се уреждат имуществени отношения между страните. Могат да уреждат права върху недвижими имоти, както по отношение на имоти, придобити преди брака, така и по отношение на имоти, придобити по време на брака. Не  може обаче имот, придобит преди брака  на името на единия съпруг, да стане съпружеска имуществена общност.

Страните обаче могат да договорят например следното: имот, лична собственост на единия съпруг, да стане изключителна собственост на другия съпруг.

Страните могат да се споразумеят имот, придобит по време на брака, да стане изключителна собственост на единия съпруг. В този случай следва да се има предвид, че не могат да бъдат накърнени права на трети лица, придобити преди сключването на договора.

Страните могат да се споразумеят, че имотите, придобити в едно населено място или район – стават собственост на единия съпруг, а имотите, придобити в друг район – собственост на другия съпруг. Могат да се договарят и най-различни други критерии, по които да се определя кои имот, чия собственост става.

С брачния договор могат да се уредят начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;

Предмет на брачния договор са и въпросите, свързани с участието на страните в разходите и задълженията на семейството;

Предмет на договора могат да бъдат имуществените последици за страните при развод. Страните могат да се споразумеят относно някои или всички основни последици от прекратяването на брака /кой ще упражнява родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца; режим на лични отношения между другия родител и децата, кой ще ползва семейното жилище след прекратяванетона брака, размер на издръжката за децата и между съпрузите, фамилно име на съпрузите след прекратяването на брака;/

С брачен договор може да се уреди издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод, като тук следва да се има предвид, че издръжка на съпруг или на бивш съпруг се дължи само ако последният е нетрудоспособен и не може да се издържа от доходите и от имуществото си.

За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност /всичко придобито по време на брака чрез съвместен принос, се смята за съпружеска имуществена общност/.

Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът. Когато имотите, предмет на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните.

Договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър в деня на нотариалното удостоверяване, когато е сключен по време на брака. Когато договорът е сключен преди встъпването в брак, той се представя за вписване от нотариуса в деня на получаване от него на удостоверението за сключване на граждански брак.

Когато брачният договор е сключен по време на брака, за неговото сключване се прави отбелязване в акта за сключване на граждански брак и договорът се регистрира  в Агенцията по всписвания.

Брачният договор  може да се прекрати, както на основаният на които може да се прекрати всеки друг договор, така и на някои специфични основание, предвид неговия характер.

На първо място договорът винаги може да се прекрати по взаимно съгласие на страните. В този случай  страните могат да изберат законов режим или да сключат нов договор, а ако не предприемат нищо- прилага се законовият режим на общността;

Брачният договор може да бъде прекратен и по съдебен ред – по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата при които договорът е бил сключен, ако  постигнатите договорки сериозно застрашават интересите на съпруга и/или на ненавършилите пълнолетие деца.

Брачният договор се прекратява и при прекратяването на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.

Брачният договор може да бъде развален по съдебен ред, при виновно неизпълнение на задълженията на едната страна. Развалянето може да бъде и частично и има действие  само за в бъдеще.

Konstantinova