Преподавател по естествени науки във висше училище искал да демонстрира на студентите си една теория.

Той взел буркан с широко гърло и сложил вътре няколко големи камъни.

После попитал студентите: "Пълен ли е бурканът?", а всички в хор отвърнали "Да"

Преподавателят взел шепа чакъл и го изсипал в буркана. Дребните камъчета са се наместили между големите. Отново попитал студентите: "Пълен ли е"

Този път някои си замълчали, но мнозинството отговорили утвърдително.

Тогава преподавателят извадил пясък и я изсипал го в  буркана. И попитал за трети път. "Пълен ли е"  Сега повечето студенти решили да не  отговарят, но останалите отново отговорили "Да" 

Накаря преподавателят донесъл чаша вода и я изсипал в буркана, а тя попила в пясъка.

В този момент преподавателят попитал: 
- Какъв беше смисълът на този опит?

Един от умните му студенти вдигнал ръка и казал: Независимо колко цели си поставяте в живота, винаги има място за още една!

- Не възразил преподавателят. Смисълът е , че ако не сложите първо големите камъни, после те няма как да влязат вътре. Големите неща са важните неща в живота ви - Семейството, приятелите , личностното ви израстване. Ако изпълните живота си с дребни неща като чакъл, пясък и вода, няма да остане място за същественото.

  И така кои са "големите камъни" във вашият живот.  Да прекарате време с децата, родителите , съпруга или партньора си , да се отдадете на вярата си, да израствате като личност? Да отделите време, да си поставяте нови цели или да прецените досегашния си напредък?  Колко големи камъни сте успели да сложите в буркана на живота си? Или сте събрали твърде много пясък и не ви е останало никакво място за камъните?