Arkad :: Любовта и Лудостта

За този блог

Автор: johnas
Категория: Бизнес
Прочетен: 344318
Постинги: 285
Коментари: 43

Гласове: 248

Блог вълни

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.03.2016 10:40 - Любовта и Лудостта

Автор: johnas Категория: Лични дневници

Прочетен: 1721 Коментари: 0 Гласове:

Някога, много отдавна, когато бил създаден светът, още преди да се появят хората, добродетелите и пороците се носели из въздуха и умирали от скука, чудейки се какво да правят. Един ден се събрали заедно, по- отегчени от всякога.

Изведнъж на Честността и хрумнало да поиграят на криеница. Всички харесали предложението и и лудостта веднага извикала: " Искам аз да броя, аз!" Понеже никой не бил достатъчно откачен да търси Лудостта, всички в купом се съгласили. Тя се облегнала на едно дърво и започнала да брои: " Едно, две, три..." През това време останалите хукнали да се крият.

Нежността се закачила на Луната, Предателството се скрило в купчина боклук. Симпатията се свила между облаците, а страстта потънала чак в центъра на земята. Лъжата казала, че ще се скрие под камък ,но се спотаила на дъното на езерото, а Алчността влязла в един чувал толкова навътре, че той се скъсал.

Лудостта продължава да брои: " Седемдесет и девет, осемдесет, осемдесет и едно...". В този момент всички пороци и добродетели вече се били скрили-всички без Любовта. Поради своята нерешителност тя не можела да избере къде да се скрие. И това не бива да ни учудва, защото всички знаем колко ни е трудно да скрием любовта.

Лудостта брояла: "... деветдесет и пет, деветдесет и шест, деветдесет и седем...".

Когато тя стигнала до сто, Любовта скочила в близкия розов храст, а Лудостта се огледала и извикала: " Идвам, идвам!"

Когато се обърнала, тя намерила първо Мързела, защото той нямал никакво желание да се крие. После дошъл ред и на Нежността, която лесно можело да бъде забелязана върху Луната, на Лъжата от дъното на езерото, на Страстта в центъра на земята. Един по един Лудостта открила всички- без Любовта. И започнала да се отчайва, защото усилията и оставали напразни.

Ядосана на любовта, Завистта прошепнала на Лудостта: " Хайде, остава ти само Любовта и тя се крие в розовия храст".

Лудостта грабнала една дървена вила и започнала да мушка с нея в розовия храст. Мушкала, мушкала, докато сърцераздирателен вик не я накарал да спре. Лубовта излязла от храста, криеща очите си с ръце. Между пръстите и се стичали две вадички кръв, които идвали от очите и.

- Какво направих! Какво направих!- извикала Лудостта. - Аз те ослепих! Как да поправя това?

- Няма как.- отговорила Любовта. - Но можеш да станеш мой водач.

И така, от този ден нататък Любовта е сляпа, а Лудостта я води за ръка.

Нагоре